Любо Чернев: Издателствата гледат на българска поезия, като на търговия с портокали
Любомир Чернев е от тези скромни хора, които имат какво да кажат и го вършат по хубав и грациозен метод. Той дава независимост на мислите и страстите си посредством своята лирика, за която самият той показа за sofiapress, че е въодушевена от любовта: „ За да написа човек, той има потребност от ентусиазъм. Най-голямото ентусиазъм за мен е любовта. Любовта освен към обичания, само че и към живота, към всичко, което ни заобикаля. И въпреки всичко човек би трябвало да търси, освен любовта, само че и хубостта, тъй като без тези две неща сме изгубени “.
На 1 ноември тази година, излезе третата стихосбирка на поета „ За хубостта. Датата е инцидентна, само че
поетът споделя, че съвпадението е знаменателно.
„ Поетът не може да мълчи и не би трябвало да мълчи. Както споделя един мой приятел- мълчим ли, поколенията ще ни се сърдят “.
На въпрос дали се усилва или понижава ползата на българите към поезията, Любомир Чернев отговори: „ Това е комплициран въпрос, с който бих споделил, че се сблъсквам сега. За страдание в България разпространяването на българска лирика е под всякаква рецензия, безусловно е сериозно. Издателствата гледат на разпространяването на българска лирика, като на търговия с портокали. И това е доста тъпо. В момента безусловно се блъскам в стени “.
Поетът разяснява и авторското право в европейските страни, при което би трябвало да се заплащат хонорари, въпреки и минимални, за книги, които се намират в публични библиотеки и то се съблюдава от всички: „ Тази инструкция не работи в България. Това е огромната битка на Анжела Димчева, за която аз я приветствам. Писателите би трябвало да получат едно почтено заплащане за това, че техните произведения се изнасят в читалища, единствено че тези инстуции нямат пари да заплащат на създателите. В реалност европейското законодателство е над българското, само че при нас тази инструкция към момента не е въведена “.
На въпрос дали има нещо, за което не желае да написа, Любо Чернев отговори: „ Няма нещо, за което да не желая да пиша. Аз съм се съсредоточил в региона на поезията, така като мисля, че може би там съм най-хубав “.
Първата стихосбирка на поета, „ Градска хроника “, излиза през 1991 година. Следва 24-годишно мъртвило и през 2015 година издава и втора- „ Обещах да те намеря “. Тя е разграничена на три съществени проекта: лирика за любовта, за философията и гражданска лирика.
Любомир разяснява, че не може да изясни на какво се дължи този 24-годишен интервал на мъртвило: „ Понякога по този начин се стича животът, по някакъв метод поезията остана на по-заден проект. Не мога да си обясня повода “.
Виж всички публикации от Десислава Христова-->
На 1 ноември тази година, излезе третата стихосбирка на поета „ За хубостта. Датата е инцидентна, само че
поетът споделя, че съвпадението е знаменателно. „ Поетът не може да мълчи и не би трябвало да мълчи. Както споделя един мой приятел- мълчим ли, поколенията ще ни се сърдят “.
На въпрос дали се усилва или понижава ползата на българите към поезията, Любомир Чернев отговори: „ Това е комплициран въпрос, с който бих споделил, че се сблъсквам сега. За страдание в България разпространяването на българска лирика е под всякаква рецензия, безусловно е сериозно. Издателствата гледат на разпространяването на българска лирика, като на търговия с портокали. И това е доста тъпо. В момента безусловно се блъскам в стени “.
Поетът разяснява и авторското право в европейските страни, при което би трябвало да се заплащат хонорари, въпреки и минимални, за книги, които се намират в публични библиотеки и то се съблюдава от всички: „ Тази инструкция не работи в България. Това е огромната битка на Анжела Димчева, за която аз я приветствам. Писателите би трябвало да получат едно почтено заплащане за това, че техните произведения се изнасят в читалища, единствено че тези инстуции нямат пари да заплащат на създателите. В реалност европейското законодателство е над българското, само че при нас тази инструкция към момента не е въведена “.
На въпрос дали има нещо, за което не желае да написа, Любо Чернев отговори: „ Няма нещо, за което да не желая да пиша. Аз съм се съсредоточил в региона на поезията, така като мисля, че може би там съм най-хубав “.
Първата стихосбирка на поета, „ Градска хроника “, излиза през 1991 година. Следва 24-годишно мъртвило и през 2015 година издава и втора- „ Обещах да те намеря “. Тя е разграничена на три съществени проекта: лирика за любовта, за философията и гражданска лирика.
Любомир разяснява, че не може да изясни на какво се дължи този 24-годишен интервал на мъртвило: „ Понякога по този начин се стича животът, по някакъв метод поезията остана на по-заден проект. Не мога да си обясня повода “.
Виж всички публикации от Десислава Христова-->
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ